Warning: mysql_fetch_assoc() expects parameter 1 to be resource, boolean given in /var/www_2tb/bestsellerbook.ru/read.php on line 28
Стр.1. Сложи-масичка, златното магаре и скочи-тояга - Грим Братя , Grimm Bruder
Здравствуйте, Гость! Вы были здесь 93 раз.
Грим Б.., Grimm.. - Сложи-масичка, златното магаре и скочи..
1 2 3 4 5 6 .. 7

Отдавна, много отдавна живял един шивач, който имал трима сина и една коза. И тъй като всички се изхранвали само с нейното мляко, трябвало да я гледат добре и затова всеки ден я водели на ливадата да пасе. Редували се синовете един след друг.
Веднъж големият син я завел на гробищата, където шумата била най-хубава, и я пуснал да пасе и да тича на воля. Стъмнило се и трябвало да се прибират. Той я попитал:
— Сита ли си, козичке?
Козата изврещяла:
— Нима трябва да се пита?
пасох много и съм сита.
Ме-е, ме-е!
— Да се прибираме тогава — рекъл момъкът, хванал края на въжето й, завел я в кошарата и я вързал.
— Напаса ли се козата? — попитал старият шивач.
— Нима трябва да се пита. Паса много и е сита — отвърнал синът.
Но бащата решил сам да се увери. Отишъл в кошарата, погалил милото добиче и попитал:
— Сита ли си наистина, козичке?
Козата изврещяла:


— От какво да бъда сита?

В оня пущинак цял ден

по гробове голи скитах

и не зърнах лист зелен.

Ме-е, ме-е!



— Това ли трябваше да чуя! — викнал шивачът, изтичал вкъщи и рекъл на момъка:
— Защо лъжеш, че козата е сита? Оставил си я гладна.
Разгневил се, грабнал дървения аршин от стената, набил сина си и го изгонил.
На други ден дошъл ред на средния син. Избрал той място до градинския плет, където шумата била най-хубава, и козата опасла всичко. Стъмнило се и трябвало да се прибират. Попитал я:
— Сита ли си, козичке?
Козата изврещяла:
— Нима трябва да се пита?
Пасох много и съм сита.
Ме-е, ме-е!
— Да се прибираме тогава — рекъл момъкът, завел я у дома и я вързал в кошарата.
— Напаса ли се козата? — попитал старият шивач.
— Нима трябва да се пита? Паса много и е сита — отвърнал синът.
Шивачът не му повярвал, отишъл в кошарата и попитал:
— Сита ли си наистина, козичке?
Козата изврещяла:


— От какво да бъда сита?

В оня пущинак цял ден

по гробове голи скитах

и не зърнах лист зелен.

Ме-е, ме-е!



— Злодей! — викнал шивачът. — Оставил гладно кроткото добиче!
Изтичал вкъщи, набил момъка с аршина и го изгонил.
Дошло ред на малкия син. Решил той добре да свърши работата си, потърсил гъсти храсти с хубава шума и пуснал козата да пасе. Стъмнило се и трябвало да се прибират. Попитал я:
— Сита ли си, козичке?
Козата изврещяла:
— Нима трябва да се пита?
Пасох много и съм сита.
Ме-е, ме-е!
— Да се прибираме тогава — рекъл момъкът, завел я в кошарата и я вързал.
— Напаса ли се козата? — попитал старият шивач.
— Нима трябва да се пита? Паса много и е сита. — отвърнал синът.
Не повярвал шивачът, отишъл в кошарата и попитал:
— Сита ли си наистина, козичке?
Злобното добиче изврещяло:


— От какво да бъда сита?

В оня пущинак цял ден

по гробове голи скитах

и не зърнах лист зелен.

Ме-е, ме-е!



— Ей, че лъжливо котило! — викнал шивачът. — Кой от кой по-мързелив! Но няма да ви позволя да се подигравате с мене!
Кипнал от гняв, изтичал вкъщи, напердашил здравата с аршина клетия момък и го изхвърлил през вратата.
Останал старият шивач сам с козата.

Стр. 1 из 7 След.



Добавить в избранное
Vkontakte