Warning: mysql_fetch_assoc() expects parameter 1 to be resource, boolean given in /var/www_2tb/bestsellerbook.ru/read.php on line 28
Стр.1. Зимният фестивал - Съливан Майкъл Дж., Sullivan Michael J.
Здравствуйте, Гость! Вы были здесь 29 раз.
Сълива.., Sulliv.. - Зимният фестивал
1 2 3 4 5 6 .. 202

Глава 1


Акуеста




Някои люде са опитни, а някои са късметлии, ала в този миг Майнс осъзна, че не принадлежи към нито една от тези категории. Неуспял да пререже кесията на търговеца, замръзна, все още стискайки я с едната си ръка. Знаеше, че кредото на джебчиите налага само еднократен опит. Два пъти вече се бе сливал в тълпата след по-ранните опити. Трети провал щеше да означава лишаването му от храна. Майнс беше прекалено гладен, за да позволи това.


Все още мушнал ръце под плаща на търговеца, той зачака. Мъжът нищо не забелязваше.


Да опитам ли отново?


Мисълта бе откачена, ала празният стомах надви разума. Тласканият от отчаяние Майнс захвърли предпазливостта. Кожата изглеждаше необичайно дебела. Прокарвайки острието напред и назад, усети кесията да се разхлабва, но нещо не бе наред. Само миг му отне да осъзнае грешката си. Вместо връвта на кесията, бе прерязал колана. Поясът се изсули като змия от шкембето на дебеланкото и издрънча на калдъръма, придърпан от тежестта на оръжията.


Майнс застина със спрял дъх, дордето десетте му разочароващи години проблеснаха в ума му.


Бягай! — изкрещя гласът в главата му, осъзнавайки, че само един-два удара на сърцето го делят от…


Търговецът се обърна.


Беше едър, пухкав мъж, чиито увиснали бузи бяха поощипани до червено от студа. Очите му се разшириха при вида на кесията в ръката на Майнс.


— Ей, ти!


Мъжът посегна към кинжала си, изпълвайки лицето си с изненада от обезоръжеността си. Слепешком посягайки към другото си оръжие, най-сетне зърна настоящото им местоположение на улицата.


Майнс се вслуша в гласа на по-умното си аз и се стрелна. Разумът му подсказа като най-успешна стратегия за измъкване от гиганта да подири колкото се може по-тясна дупка. Плъзна се под количка с бира пред странноприемницата „Синият лебед“ и излезе от другата страна. Скачайки отново на крака, затърча към алеята, притискайки ножа и кесията към гърдите си. Пресният сняг забавяше движенията му, а крачетата му го подведоха при заобикалянето на един ъгъл.


— Спри! Крадец! — виковете не бяха тъй близо, както бе очаквал.


Майнс продължи да бяга. Най-сетне достигайки конюшнята, приклекна измежду купчините тор. Изтощен, приседна до една от стените и опря гръб. Втъкна ножа в колана си, мушна кесията в пазвата. Остана издайническа издутина. Дишаше тежко сред вонята и се опитваше да чуе нещо с бучащите си уши.


— Ето къде си! — викна Елбрайт, подхлъзвайки се в снега, дирейки опора в оградата.

Стр. 1 из 202 След.



Добавить в избранное
Vkontakte